Къщата на Тайга

- Не се надценявай. Определено, не си в състояние да даваш заповеди на когото и да било.

-Така ли?
Тайга видя занпактото на Бякуя, той го беше скрил и го заби в гърба му, не особено силно, разбира се не можа доста силно. Използва момента, за да скочи и да се качи на другия етаж.
-Малтретатор!

- Отново се надценяваш. Но, разбира се, някое досадно момиченце като теб не може да го осъзнае. Не можеш дори да ме одраскаш.
Бякуя прибра занпактото си и започна да се качва по стълбите.
- Знаеш ли какво става с тези, които ни пречат?

Тайга извика:
-Знам, че нямате право да наранявате/убивате хора.
Тя си лежеше най-спокойно на леглото и си слушаше музика.

- По-силните убиват по-слабите, това е закона на йерархията. А някоя буболечка като теб не значи нищо за никого. Стига да пожелая, мога да те убия преди да се осъзнаеш.

Всъщност Тайга се имаше доста добре със Ичи, той 'и дължеше мноооооооооооооого пари, така, че само да го извика той идва веднага със БАНКАЙ и убива този, който 'и пречеше без да се замисля. Това всичко Тайга го каза на глас, без да го осъзнае, но все пак го каза. Тайга започна да крещи.
-И....
И спря, незнайно защо.

- Tи все още не разбираш, че Куросаки Ичиго е нищо в сравнение с Готей 13. Но какво мога да очаквам от някоя като теб. И, все пак, планът ти е добър, но не достатъчно добър. Пропускаш няколко важни детайла.
Приближи се до нея и я хвана за косата.
- Ако продължаваш да ми лазиш по нервите, ще ти се случи нещо, за което даже не си си помисляла.

-Ама ти май наистина си прооостичък, перфектно знам, че Ичиго те е побеждавал и за това не ми се прави на много смел, ами се изнасяй пфуу.
Тайга си мислеше какви ли не обидни думи на ум, и просто си продължаваше да слушаше музика и осъзна, че е скъсал едната 'и слушалка, това беше mp4-ката 'и от майка 'и, която почина беше единственото, което майка 'и беше оставила. Свлече се на земята като започна да плаче без да я интересува дали ще я убие или не.

- Няма значение какво знаеш ти или не. Ти не си Куросаки Ичиго и не можеш да направиш абсолютно нищо.
Седна на земята, без да го интересува, че все още е с мокри дрехи.
- Ще млъкнеш ли, ако ти купя други слушалки? - започна да изстисква тениската си.

-Но.. но тези са от мама. Няма други такива...
Тайга продължаваше да реве и да се тръшка по земята.

- Какво да направя, за да млъкнеш?
Съблече тениската си и продължи да я изстисква.

Тайга не знаеше какво да каже. Избърса си сълзите седна нормално на земята заби поглед в пода и се опитваше да оправи слушалките си. Мислеше си, че и без това са скъсани да се опита да ги залепи. Стана, но едва се държеше на краката си започна да слиза по стълбите, но изведнъж падна и се залепи на земята.

Продължи да си изстисква тениската. След като свърши с изстискването, я облече. Взе слушалките и разгледа мястото, където са скъсани. Набързо ги оправи (с един малък секретен трик на шинигамитата).
Заслиза по стълбите.
- Добре ли си?

-Не особено.
Опита се да стане без да покаже срама си от позорното падане по стълбите, но безуспешно. Погледна към Бяку и видя слушалките, приближи се и ги загледа.

*drop*
- Няма нужда да се изчервяваш, бил съм свидетел на други подобни изпълнения... - Спомни си за новопреместените шинигамита от женскки пол, които падаха изчервени по стълбите, след като го видят.
Видя, че лявата 'и ръка е натъртена.
- Ръката ти...

-Аа, нищо 'и няма не е за първи път.
Тайга я захапа, защото я сърбеше, ааа сърби, сърби, започна да я търка във стената и да я хапи. След това се изхили и отиди да я намаже с няква простотия, видя във хладилника. Всъшност Бякуя беше направил картофено пюре или може би купил. Поради причината, че Тайга беше простичка мислеше, че е крем и го намаза на ръката си и видя как Бякуя започна да се хили. Игнорира го и започна да си яде ръката с картофеното пюре в последствие и хареса и го изяде.

- А... Не... Не си яж ръката... Няма да мога да я възстановя след това....

- Ами как иначе ! Много е вкусно!
Тайга беше изпаднала в транс, не помисли, че може да яде пюре без да си го слага на ръката и хапи. Видя, че има още една кутия започна като побесняла да яде и изведнъж си отхапа малка част кожа.
-Гадост! Развали ми хубавия вкус! Да е*а мама му да е*а!
Тайга се изповръща в мивката и отиде да си вземе душ за по малко от 5 минути беше готова, ноо беше забравила да си сложи халата, прекалено много 'и се ядеше пюре.

- О-Облечи нещо! - Бякуя извърна глава.

-Е, какво да облека!? Облякла съм достатъчно мно...го! Леле, пресветий боже, закрий си очите отивам горе да се облека, всъщност Тайга нямаше какво много да крие, освен огромните си ъ... гърди :D :D :D. След малко слезе облякла супер къса поличка и потник, който горе долу я прикриваше и започна да яде пюре.
-Искаш ли малко?

Бякуя отиде и си взе вилица. Започна да яде.

-Я, я, я малко по-спокойно! Аз ще разпределя храната.
Тайга донесе чиния и започна да взима от нейното пюре и да слага във чинията на Бяку сложи малко, след това още малко, помисли си, че е много, но от нея да мине го остави. Отново започна да яде като побесняла. Със пълна уста едва го попита:
-Пфот къфе гоф фзе?

*drop*
- Аз го направих.

-Уааааааааау *puppy eyes* направи още, направи още! Велико е, бил ли си някога готвач? Ако кажеш "Не", няма да ти повярвам.

- А ти какво ще направиш, за да направя още? *садистична усмивка*