Къщата на Тайга

Таа, тук живея аз...

Тайга беше заспала, но след като чу шум от коли по улицата, стана и се прозя. Запъти се към банята.

Взе си душ набързо седна на леглото и започна да се подсушава.

След като беше почти готова, си облече оскъдни дрехи и се чудеше какво да прави; стана и започна да се разкарва из къщата.

Бякуя понечи да влезе, но вратата беше заключена. Натисна по-силно бравата, но не се отвори. След това ритна вратата. Отново не се отвори. Започна да търси фибичка из косата си, но след като не намери такава, натисна още един път бравата. След като отново не се отвори, той направи изключително тъпа физиономия и зачака.

-Офф кой ли са прави на малоумен?
Тайга се запъти към вратата, и отвори, явно госта беше желан, защото тя умираше от скука.
- Хай, кой си ти?

- И-и-и-и-и-извинете, но... кой е адреса?

Бякуя направи още по-тъпа физиономия (не знам дали е възможно), като видя момичето.

-Ами, всъщност не знам кой е адреса, от както се нанесох тук.. Не съм се и поинтересувала, от както се нанесох спах, през 8/10 през времето, което съм прекарала тук. Все тая, влизай, детенце, да ми правиш компания.

- Аа...

Погледна надолу, за да види момичето. След това си върна нормалното изражение и влезе.

- Извинете, но знаете ли къде се намира апартамента на този адрес? - и Бякуя показа някакво листче със написан на него адрес.

Всъщност не, дори не съм излизала от тук, малко е кофти. Ама както и да е, няма да умреш, ако ми правиш компания, детенце (Тайга напълно осъзнаваше, че дрънка пълни глупости, защото тя беше едва 1/3 от тялото на "детенцето", но...) Нещо за пиене...? Опа, всъщност нямам, ти къв си? *тъпо изражение*

Припомни си информацията от личната си карта, която бе напечатана на един от документите за мисията.

- Новонанесъл се гимназист.

-Ама няма да тръгваш! Тука ще седиш, 'щото скоро няма да съм жива, умирам от скука! Гимназист, а... като те гледам къв си огромен... Как се казваш?

Лицето на Бякуя се изкриви в изключително тъпа гримаса.
- Кучики Бякуя.

-Разбирам, Бяку-чан. Имаш ли някви способности? *бурен смях* като те гледам къв си дребен, дори и аз ще те победя... Аз съм Тайга Асака.

- Нямам специални способности, Асака-доно.

-Пхъх, да видим.
Тайга заби едно круше в корема на Бяку.
-Айде реагирай искам да видя кво можеш. *смях* Не се чуди защо се държа така, все пак съм на 16, а ти кой знай колко си дърт. >:)

Бякуя не помръдна.
- Всъщност, съм на 17, Асака-доно.

-Не вярвам, как може да си такъв... ъъ огромен..
*в ума 'и*
`Ааа тоя ся как лъже >:), мога да го убия и да си го пазя като сувенир, щом няма никакви способности!`
*извън ума 'и*
-Ама не вярвам, че нямаш способности >:) и да ми кажеш няма да кажа на никой, знаеш ли защо? Защото не излизам, предполага се, че трябва да ходя на училище, но няма! Не ми се ходи, тъпо е.. и досадно..

Бякуя извади личната си карта от джоба на дънките и я показа.
- Възрастта ми е написана тук. И не, Асака-доно, наистина нямам специални способности.

-Хубу, хубу! Всеки може да излъже >:), ти някъде наблизо ли живееш/се местиш, или....?

- Не знам, Асака-доно. Ако знаех, нямаше да объркам адреса и да дойда до Вашата къща, за което се извинявам.

-Аха, ясно... разбирам, случва се... аз също не излизам от нас, защото после може да не мога да се върна, нямам голяма памет...

- Имам въпрос: въпреки това, което казахте, знаете ли къде се намира Konoha Gakuen?

-Всъщност, не... може да се нанесете тук! Не искам да умра, все пак съм на 16! Не мислите, ли че съм прекалено млада, за да умра? Аз ще си живея на 2рия етаж, а ти може на първия или в гаража, в краен случай на двора!

- Не мисля, че мога да живея в гараж.