Къщата на Тайга

-Първия етаж, устройва ли те?

- Не мисля, че мога да живея с... някого от женски пол.

-Можеш! Как си живял с майка си, аре нанасясай се, имаш ли багаж, ей там е дивана, сядай! Иначе ще те убия! >:)

- 1-во: Не съм живял с майка си.
2-ро: Нямам багаж.
3-то: Не можете да ме убиете, Асака-доно.

-Как ще не си? Ще стоиш тука, айде седни на тъпия диван! И мога да те убия, или искаш да ми кажеш, че има способности? Ако не признаеш, ще разкажа на целия свят, че можех да четеш мислите на хората! >:)

Бякуя пребърка джобовете си с надеждата да намери устройството, с което се променят спомени, но него го нямаше.

- Аз...

-Детенце, много добре знам какво правеше. Още от самото начало знаех, че имаш някакви способности, защото всъщност... АЗ мога да чета мисли, ноо.. все тая, така че седни на дивана. >:)

Бякуя се закова на място.
- Не е възможно... Тя...

-Споко, брато на никой няма да кажа, ако седнеш на дивана! >:)

Седна на дивана.
- Седнах.

-А така е добре.
Тайга седна на земята и загледа Бяку.
-Е, нали ще останеш за няколко дена? >:)

- Нямам багаж. Документите ми са в апартамента ми, а не знам къде се намира.

След като няколко дена бе чистил етажа, на който живее Асака Тайга-доно, Бякуя се зае и с етажа, на който щеше да живее за известно време...

След като цяла нощ чисти долния етаж, Бякуя се просна на първия диван, който видя и заспа.

-Зяпайте хора, ще има цирк.
Тайга напълни една кофа с вода затопли я, водата стана.. ъх.. вряла.. След това заля Бяку и се просна на земята, за да се смее като изрод.

Бякуя изкрещя и падна от дивана, а пазарските торбички под очите му станаха още по-големи и по-тъмни.

Тайга стана от земята и зазяпа Бяку доста странно.
- А, дядка, хареса ли ти? *лигава усмивка*

Без да 'и обърне внимание, Бякуя стана от земята и започна да търси нещо из (мокрите) си дрехи.
- Край. Ще кажа на Ямамото, че не съм издържал психически.

-Окей, а аз ще кажа на целия свят, че си ъ.. шинигами

- Грешиш. - Бякуя извади устройството за променяне на спомени.

-Абе, човече и аз имам скрити способности, не действат малките ти номерца при мен, пък и като гледам тва не е устройство за проеменяне на спомени.
Тайга го беше сменила със нож, който сега беше насочен право към Бяку.

- Повярвай, и без устройство мога да го направя.

-Ами добре, айде чакам.
Тайга се изхили доста гръмогласно и седна на земята и го загледа, всъщност това и беше способността, можеше докато го гледа в очите да го хипнотизира.

- Не ми се искаше да го правя.
За части от секундата се придвижи до момичето и я метна на рамото си. Започна да се разхожда из стаята.

-Леле, и това ли е "наказанието" ти?
Тайга започна да го удря по гърба и където можеше.
-Пусни ме бе, к*пелдак!